неделя, 28 септември 2014 г.

Унгария

Съвсем неизненадващо ще започна със стих от Шандор Петьофи, защото може би няма човек, който не го познава:
Две неща аз искам на земята - 
любов и свобода.
За любовта живота си ще дам,
а за свободата - 
и любовта!"
Това е вариантът, който помня от младини:) и си харесвам, а сега този, който срещнах в настоящия сборник:
Любов и свобода
Две неща ми трябват на земята - 
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

И отново стихове, които ми звучат познато, макар че не знаех името на техния автор:

Гьорг Шомйо

 Приказка за това кой как обича

Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича,
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан,
трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича,
а четвърти - че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан.

Има хора - обичат, а то на омраза прилича,
има други - чиято любов е едно безразличие,
има трети - при тях любовта се превръща на обич
накрая,
и четвърти - уж любят, а обич какво е
не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче - изгаря
в светла клопка пред двата
насочени гибелно фара,
а у друг любовта - на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче
тъкмо този, когото обича.

Има обич-пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град.
И остават след нея пожари.
 Има обич-радар - 
сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар
и те води, макар отдалече.
Има кротка любов - 
с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза
между своите гладни козлета.
Има сляпа любов - 
тя поглъща, каквого и падне,
като жалка амеба
тя е винаги гладна и жадна.

До безумна любов - пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов - зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси - 
това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича!

Прекрасно нещо е поезията! Четете по-често стихове! 
А унгарската столица отдавна занимава въображението ми, дано да мога да я видя наистина! Приятно пътуване и на Вас!




четвъртък, 25 септември 2014 г.

Латвия

http://bit.ly/Yc55IH
Нищо не знаех за тази страна, за която има толкова красиви изображения в Интернет, които те мамят да я опознаеш, да помечтаеш да я видиш отблизо. Както може да се предполага също така и нямах представа от латвийски автори и заглавия, затова се обърнах за съдействие към прекрасното съобщество "Читать не вредно, вредно не читать". Благодаря на всички, които ми отговориха и в случая конкретно на Катя Иванова, която ми изпрати линк към електронно издание на книга от латвийския писател Вилис Лацис, Сын рыбака.

http://bit.ly/ZQhZ03


Пренасям се далече, край брега на морето, в затвореното общество в малко рибарско селище. В отношенията стои патриархален ред и сговор, но съвсем скоро градските нрави ще донесат и радост за младежта, и разочарования, и любов, и омраза, и нови стремежи и планове... Животът на рибарите е описан толкова пълнокръвно, така ненатрапчиво истински, че без да искаш правиш паралел със "Старецът и морето" на Хемингуей. Главният герой Оскар несъмнено печели симпатията на читателя, но не мисля за разказвам неговата история...Важно е, че книгата ме накара да мисля за много неща като съпоставка между минало и настояще, като човешки ценности, смели мечти. Интересно защо днес писателите не посягат към подобни теми? Никой не възпява трудещия се и мислещия човек, мечтателя...Дали защото няма съответната читателска аудитория или нещо друго безвъзвратно е изчезнало от новите времена? От друга страна някои неща са си все същите - предателства, алчност, жалки кандидат - депутати...Това добре или зле е? И пак в ушите ми кънти изречение от "Еклисиаст" - "И няма нищо ново под Слънцето..." Ами на мен ми е тъжно!

понеделник, 8 септември 2014 г.

Полша

Лист от календара
Четирима полски поети

Леополд Стаф пише за нелекия живот на обикновения, на бедния човек. За неговия тежък труд на полето, за черния залък... Но стиховете му не са потискащи, просто си казваш: "тежък е оня труд, който Бог е дал на човешките чада, за да се трудят в него". А и всеки момент е потопен в живия свят на природата - от сънната лампа капе блясък жълт, зимата е знахарка, тоягата цъфва с цвят ябълково бял, старите върби са клюкарки, огънят е дрипав.
Избрах си това:

Врабец

Врабецо мил, най-беден обитател
на всичките сезони и страни,
по друмите из голи равнини,
по дворищата неведнъж си патил.

Да те закриля господ дълги дни,
че идваш като верен стар приятел,
бог всекиму приятел е изпратил,
но страдаш ли - и той от теб страни.

Ти кацаш зад стъклата - в здрача сини,
през лупа мойта самота съзрял:
"Търпи! Търпи!" - и литваш в тъмнината.

Търпя, загледан в зимните комини,
и като лампа с нишка от печал
сърцето си завързвам за луната.


Юлиан Тувим, Владислав Броневски, Константин Галчински
Карат ме да мисля, че през епохата на комунизма са имали по-голяма свобода на словото и мисълта...Спомням си една лекция от студентските години - полските студенти цитираха Ницше, а ние бяхме чели "избрано" от Маркс, Енгелс и Ленин. Те задаваха дръзки въпрос, ние не си и помисляхме да разсъждаваме по такива теми...Дали затова толкова бързо поляците поеха в правилната посока и днес са с най-бързо развиващата се икономика? Може да ползват чужди модели, но го правят в полза на страната си, без да коленичат пред велики сили...

четвъртък, 4 септември 2014 г.

Англия


Книжката ми е със заглавие "Съвременни английски поети". Но колко са съвременни, ако са преведени у нас през 1969 година :). Става дума за автори, живели и творили в края на 19. до 60-те години на 20. век, чието творчество е силно повлияно от двете световни войни.

Хърбърт Рийд?
Не беше обновен светът. Напразна жертвата ни бе.
В полята зрееше надежда, по улиците - гняв.
А миналото се завърна. И ние върнахме се пак
при вечната вражда в поля и цехове, под старото,
                                                                  безрадостно небе.




Уилям Бътлър Йейтс
По-голямата част от стихове са на гражданска тематика, но си избрах едно, което да споделя
/не съм сигурна колко е добър преводът/.
Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти.

Луис Макнийс
Среща
Времето го няма, времето е някъде другаде.
Има само две чаши и два стола сближени,
има двама души, чийто пулс бие в едно
/някой е спрял на земята движението/:
времето го няма, времето е някъде другаде.
....
Бог или както и да се нарича Доброто - 
хвала му, че може времето да заковава,
че това, което разбират сърцата,
и от обладалото ги спокойствие се потвърждава - 
Бог или както и да се нарича Доброто.

Времето го няма, а тя е тука
и не е вече това, което е бил животът.
Звънецът мълчи,
а цялата стая сияе, защото
времето го няма, а тя е тука.

Дали прекарах добре в Англия? Едва ли сред толкова огрубена делничност, разочарование, смърт. Толкова малко стихове с поне частица светлина и плаха усмивка....

понеделник, 1 септември 2014 г.

Франция

Е, първата ми спирка ще е Франция. Не се заблуждавайте, че мечтата ми е "градът на любовта - Париж", малко съм прескочила тази възраст :). Причината е доста прозаична. България е минала през франкофонски период и така съм сигурна, че бързо ще намеря книга от френски автор. Такива практични мисли ме водеха, отправяйки се към местната библиотека. Да, ама не, казваше Петко Бочаров. Искам да прескоча школските имена и пак за по-лесно от раздела с френска литература си грабвам име с Нобелова награда за литература Албер Камю. За непросветените до момента като мен - роден в Алжир, 2/3 от живота си прекарва в Родината. Французин ли е, като живее последните 15 години във Франция? Няма да изброявам колко други имена попадат в тази класация....Та, задачата май се оказва и по-трудна, отколкото си я представях.
Миналата година имах "среща" с две съвременни френски авторки. Писала съм за това тук: http://classplus.blogspot.com/2013/09/blog-post_12.html. Както виждате, срещата ми не е възторжена, защото не ми допада упадъкът на нравите, порнографията..., затова  търся автор от миналото, с когото не съм се срещала...
И така Франсоа Мориак - "Мърльо".
Брак заради благородническа титла, мразен съпруг, защото е възприеман от всички като слабоумен. Вследствие -  необичано дете, смърт на най-невинните, тези, които не носят омраза в душата си и които не успяват да понесат лошотията на "най-близките". И един учител, когото наричаха червен, а той постъпи точно като буржоа, отказа да учи мърльото, за да не изцапа чистия му дом...
И... много тежка буца в гърлото ми...
Та, този ми вид срещи с Франция не са вдъхновяващи. Дано, ако един ден имам истинска такава, да бъде по-жизнерадостна!