Кипър

Костас Монтис, Господарят Батистас и останалото

 Красиви семейни истории, разказани през спомена на едно малко момче. Виждам го приклекнало до старата си баба и слуша ли, слуша вълнуващи разкази за прадядовци, за караконджули... Моето поколение също е слушало подобни неписани приказки, които се разказваха като действително станали на тлаки и седенки. Днес децата няма от къде да чуят такива красиви "небивалици", а и да има сладкодумни баби разказвачки, май няма кой да ги слуша. Къде по-лесно е да се превъртат картинките във фейсбука...

А колко трогателно - чисто е ухажването на младия мъж към бъдещата съпруга. Още един разказ, наситен с толкова красота, любов, цветя! Питат ли днес децата за историята на родителското влюбване? Ще им разкажем ли историята, която с умиление да скътат в сърцето си и един ден да разкажат на своите деца? Или заради Интернет ще спрем не само да си разказваме истории, а и да си говорим въобще?

Няма да разкривам всички тайни. Ако съм събудила нечие любопитство, мисля, че няма да съжалявате от срещата си с Костас Монтис. За мен тя беше приятна. И се просълзявах, и се смях на глас, и спирах унесена в спомени от моите детски години, и размишлявах за човешкия живот - с радости и скърби, с надежди и разочарования, със срещи и раздели...

И един кипърски виц от онези времена: 
Туристка англичанка е в близост до руините на храма на Афродита. Вижда двама овчари и на развален гръцки език ги пита:
- Господа,искам да изпитам тръпките на Ерос сред руините. Ще ми помогнете ли?
- О, няма проблем, госпожо, ще Ви помогнем.
Отиват сред руините, а англичанката казва:
- Господа, аз не иска има деца, затова помоли Вас сложи тези неща!
- Добре, госпожа.
След два дни разговор в кръчмата:
- Костас, на тебе пука ли ти дали англичанка ще има деца?
- Ами, не ми пука, ако ще да има и пет.
- Тогава хайде да махнем тези щуротии, дето ни ги сложи.

Чешка република

http://bit.ly/1trebj0

Жената
О, боже, как у нея е могло
да се размеси тъй добро със зло!

Ту като гълъбица нежна тя е,
ту груба - чак човек да се отчае,
посред смеха готова да заплаче,
могъща - и безпомощна обаче
упорствува, след миг покорна става,
ту гъска, ту лъвица представлява
и всеки миг променя си душата,
тъй както се мени безспир вълната...

Какво да правим - трудно ни се струва...
Дете е тя - успях да проумея,
като с дете отнасям се със нея:
на скута си я вземам и ... целувам!


Въздишка
Дарил ни бог с по две уши - че сме на звуковете в океана,
с по две ръце - за да се справят с работата тежка без умора,
с по две очи - за да съзират всичко надалече из простора,
и с чифт крака - за да ни бъдат винаги, навред добра опора,
защо не дал по две сърца - да носят мъката, в света събрана!?

Българските камбани

Когато паднало българското царство и българският народ бил покорен от друговерците, лишили го дори от неговия бог и прокудили молитвата му в планинските пещери и в шепотните гори, българинът прерязал черковните въжета, свалил осветените камбани и ги заровил дълбоко под опръсканата с кръв земя. За да останат там четири столетия. Мълвата за тях се предавала от поколение на поколение, мълва потайна, непонятна, съхранявана с най-вярна обич....

Ян Неруда живее в средата и края на 19. век. Славянството е кауза, съществува подкрепа и съпричастие от истински мислещите умове на епохата.

Посетих Чехия през 1987 година. Магазините им не се различаваха от нашите корекоми:(. Не говорехме езика, питахме на руски, гледаха ни враждебно, макар че ни разбираха и предпочитаха да не ни отговарят. Тогава не знаехме защо...,по-късно разбрах - те не бяха забравили окупацията на чуждата армия...

Бих желала днес да посетя Чехия. От позицията на зрял вече човек да се докосна до нейната култура, да се потопя в нейната атмосфера...

Ще се радвам, ако някой ми препоръча нещо любопитно от съвременен чешки автор!

Италия

Алберто Моравия, Скука

Заглавието за мен съответства напълно и на съдържанието...

Със сигурност почитателите на Моравия биха ме разпънали на кръст, но това е усещането, с което затворих последните страници.

Главният герой е единствен син и наследник на богатата си майка. За разнообразие решава да стане художник, но и това не го освобождава от скуката и безсмислието на живота, които непрекъснато изпитва...Започва връзка с бившата любовница на съседа си художник /след смъртта му/, но и това не му донася нищо до момента, когато любовницата открито заявява, че не би свързала живота си с него... Романът завършва с несполучлив опит за самоубийство.

Дали романтиката на Италия е блян само на туристите? Добре че съм чела много приятни книги с място на действието Италия. Например тези на Марина Фиорато, която е със смесен произход /баща венецианец и майка - англичанка/ са оставили у мен много приятни спомени: "Венецианският договор", "Стъкларят от Морано", "Мадоната на бадемите", "Тайната на Ботичели".

А един прекрасен чиклит "Ако искаш да си легнеш с мен, сготви ми"

е неповторимо потапяне в една жизнелюбива атмосфера. Несъмнено англичанинът Антъни Капела обича Италия и италианската храна:).
Да-а, чете ми се нещо, което да ме кара да се усмихвам на света!

Финландия

Не е ли невероятно, че съм първият читател на малката книжка с финландски стихове! А годината на издаване е 1979!
Някои от стиховете на Паво Хавико са като картини на Шагал, а други събуждат у мен асоциации с японско хайку.

Ни морските течения, ни бурите отстъпват
пред нас, които плаваме.
Залязващият слънчев дракон бори се с нощта.
И пада албатрос от висините.
Летящи риби в полета си мрат...






Води студени ли текат през тебе?

Остави ги.
Води студени нека да текат
през твоята душа,
пречистена и плаха.
Телата ни и те така изтичат
през полумрака на страстта и мъката... 

Ако си нямаш другиго, вземи си

два бели камъка в леглото.
Заоблило ги е морето
и аромат им е придало.
Те даже дишат тия бели камъни.
Два бели камъка, съветвам те,
ако леглото е широко,
а то широко е за сам човек...

Според ООН Финландия е на първо място в света по образование - почти 100% грамотност на населението, 99,8% завършват успешно основно образование!
Още за страната ТУК