вторник, 9 декември 2014 г.

България

Емил Тонев, Понякога ангели


Бях решила, че спирам да чета книги за времето на социализма, за прехода..., но споделено от ученичка някак пак ме накара да поискам да видя за що аджеба иде реч този път. Не съжалявам. Емил Тонев е много добър разказвач! Но аз няма да разкрия нито една от тайните на неговата книга. Ще разкрия мислите, към които тя ме върна.
Самото начало ме накара да събера вежди - писателят споделяше постъпките си да получи достъп до своето досие. Мислила съм неведнъж по този казус и съм убедена, че не искам да чета подобни неща за себе си, не искам да знам кои са били "гадове" в миналото, нито в настоящето. Най-малкото няма да мога да им казвам "добър ден", такава съм си...

Разминават се спомените ни  за не един момент от близкия соц. Не съм кръшкала от бригадите, не съм лъгала с нормите - явно нещо доста криво е била възпитала у мен държавата...или семейството, но не съжалявам. 
Много интересна година - 1989. За Емил Тонев това е невероятно приключение в бившия Съветски съюз - с достатъчно средства за питие, храна, дори почерпка на местните. През тази година аз бях в университетска група на студентска практика в Украйна.