сряда, 16 септември 2015 г.

Сърбия и Черна гора

Двете страни са кандидати за членство в Европейския съюз, затова ми изглежда логично да прибавя и тях в своето пътуване.
Вида Огненович
http://bit.ly/1ivbIAz
е родена в Черна гора, но е отраснала във Войводина и Сърбия, университетското си образование завършва в Белградския университет, специализира в Сорбоната и защитава магистърска степен в университета на Минесота, САЩ.
Председател на сръбския ПЕН клуб, в момента Вида Огненович е посланик на Сърбия в Норвегия.


http://bit.ly/1ivbIAz
"Прелюбодейци" е едно тъжно пътуване към себе си. Героинята е успешен и добър човек. В един момент нейните родители решават да и кажат, че е осиновена. Съпругът и е този, който настоява да открие родната си майка, следват поредица от събития, които довеждат до неговата изневяра и съответно раздяла. Това "срива" емоционално младата жена и тя потъва в многопластови размисли за света и хората, за смисъла и пътя. Докато накрая като че ли открива своята слабост в добрите правила, на които е била възпитана. Дали и читателят ще се открие сред тях, преценете сами.
" Светите правила вървят в група...Първото е, че всичко може да се получи, когато се помолиш добре, заедно с това върви подредеността, после полезността, след това искреността, тогава философията на несъпротивление на авторитетите...След това уважението към по-старите и съобразяването с по-силните. Следващана степен е старателност, която нищо не струва, ако това, което направим, не е полезно...След това бързина, но не повърхностност. Умереност и търпеливо отношение към несполуките, скромно присъствие, честност, но не и налагане на собствения вариант на всяка цена. Правдата така и така побеждава понякога, не трябва дивашки да се насилва, а трябва да и се остави простор, тъй като е сигурно, че един ден всичко ще си дойде на мястото. Етиката на мярата е извор на праведност..." 
Няма да коментирам, но напират въпроси: Лошо ли е да си добре възпитан?, Какво се случва с общество, в което се изгубват ценности?, Кое е ценност в съвремието ни? и т.н. все в този ред. Не знам дали да препоръчам, чете се лесно, но е  не-радостно четиво! 

четвъртък, 6 август 2015 г.

Малта

http://bit.ly/1IP8LUQ
В Малта  пътувам с автор, който вече познавам - Едуард де Боно.
Книгата представя 62 различни игри и упражнения, използвайки произволни думи като провокация на мисленето. Изключително практична за работа в клас, а и за всеки, който желае да се научи да генерира творчески идеи.
Примери за приложението и съм писала ТУК и ТУК.

Словакия

Кафене "Хиена", Яна Беньова

"Това е история, в която малко се говори, но много се тъгува.
Книгата е мозайка от наблюдения, разсъждения, чувства и спомени. Ключова дума в нея е Петржалка - чудовищен панелен комплекс в Братислава. Той е не само място на действието или метафора за пространство, а лабиринт, в който почти не можеш да се ориентираш. Жадуваш за промяна, но никога не ще можеш да се измъкнеш. В това опасно място има както реални, така и сюрреалистични обитатели..."
Това е част от анотацията на книгата, която дава издателство "Гея либрис". 
Чувствам се доста объркана и няма какво повече да добавя, освен личните ми чувства. А те са свързани с моята представа за Словакия. Бях там мисля 1987 година. Чехословакия беше много по-напреднала от нас страна. У нас имаше Кореком, а там сякаш всички магазини бяха такива. Обществените места бяха чисти, в градския транспорт също, не можеше да срещнеш на улицата човек с работни дрехи... В нови времена/преди две-три години/ дъщеря ми беше там на ученически обмен и също се върна с хубави впечатления... Не си обяснявам толкова тъга и безпътица в книгата на Яна Беньова!


понеделник, 27 юли 2015 г.

Германия

Ангелика Шробсдорф, Ти не си като другите майки


Търсех книга от немски автор, за да продължа "пътешествието" си :) Препоръча ми я служител на книжарници Хеликон в Бургас - много любезни и отзивчиви. Анотацията не е от тези, които те карат да започнеш четенето веднага, но я прочетох само за два дни. А очаквах да запълни повече дни от отпуската. Това е от книгите, за които продължаваш да мислиш и след като си затворил последната страници. За невероятните съдби на героите, за майката, за дъщерята, за любовта, приятелството...
Елзе е една очарователна жена, смела, дръзка, майка, любима. Нейните писма до любимите хора разказват не само личната и съдба, а и тази на германския народ по времето на Хитлер. И нито един упрек! А аз не спирах да се питам защо светът е позволил това да се случи, наистина ли не е могло да бъде спряно това чудовище?
Част от страниците на книгата са за емиграцията на героинята в България. Но това не е просто разказ за 8 емигрантски години. Това е реалистичен, макар на моменти болезнен, поглед към изостаналата ни родина преди втората световна война - "Пепеляшката на Европа" я нарича Ангелика Шробсдорф :( Но най-хубавите спомени от България са от хората, обикновените хора, които отделят от постелята и залъка си, за да помогнат.
Литературния критик Херберт Дебес пише, че писателката е написала "отделна глава от европейската история на еманципацията". Не съм съгласна. Изобщо кой раздели света на мъжки и женски? Или в него живеят хора и/или човеци?
А за книгата - препоръчвам!

вторник, 14 юли 2015 г.

Португалия

Седмият печат, Жозе Родригеш душ Сантуш

"Отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни". 
Тази част от анотацията се очаква да примами читателя. И го прави. Купуваме си книгата. А е и единственото, което ми бе препоръчано, когато търсех книга от португалски писател. 
Като изключим съвсем излишната и изкуствено привнесена тема за старческите домове, основният проблем, който се визира, е интересен. Няма човек, така мисля, който да не се вълнува от тревожните факти, които учените споделят относно бъдещето на планетата Земя. 
Но...ако едно нещо бъде повторено 120 пъти! Да не би да се очаква, че читателят на другия ден не помни прочетеното от предходния?
И какво се случва в крайна сметка? Нищо. Освен че е разкрита причината за убийството на двамата учени, за което читателят се досеща още в началото... И че автомобилите могат да се движат с вода. Нещо, което пак не е ново. Един българин мисля преси 15-ина години се опита да патентова подобен проект, но оттогава не се чу нищо нито за него, нито за откритието му. Знаем защо...
Португалия сигурно е интересна страна, но ако трябваше да ме спечели с книга, не успя. Съжалявам :(
Ще опитам чрез храната :))

петък, 12 юни 2015 г.

Румъния

Носталгия, Мирча Картареску

За Мирча Картареску /1956/ издателите пишат, че е най-известният в родината си и най-превежданият в чужбина румънски автор.
Доста е странно как страни, които са толкова близко една до друга, са толкова далече! Всеки ден в новините можем да чуем за някоя трагедия на другия край на света, за нова холивудска продукция, за книга дори, но на американски автор! И нищичко за културните постижения на съседна нам страна...
А Картареску не случайно е преподавал в университетите във Виена и Амстердам. И определено не е лъжица за всяка уста.
Новелите му от сборника "Носталгия" държат читателя между реално и нереално, между съня и действителността, между разума и безумието. Румънският писател наистина е фантастичен разказвач, който те кара да забравиш, че си в света на литературните герои, който може да те шокира, но и да те държи прикован към страниците. Майстор на детайла, на психологизма. Цитираните сякаш между другото произведения и автори /прочетени от един тийнейджър/ могат да създадат комплекс дори у един сравнително образован читател:) 
Е, хаотичните ми размисли явно потвърждават думите на Кристофър Бърд : "Прочетете тази книга, след това я прочетете отново!"

сряда, 13 май 2015 г.

Белгия

Херт Ван Истендал, Белгийският лабиринт

Херт Ван Истендал е белгийски писател, поет и есеист. Учи социология и философия в Льовенския католически университет. Работи за белгийската национална телевизия, където прави множество репортажи за политиката на страната, за политиката и градоустройството. От 1993 година е писател на свободна практика.

" Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж.

петък, 24 април 2015 г.

Хърватия

Дубравка Угрешич, Министерство на болката


Разпадането на Югославия и последвалата война прогонва много хора да търсят спасение и щастие "на запад".
Разказът се води от името на преподавателка по сърбохърватски език към славянската катедра на университета в Амстердам. Тя също е от емигрантите.
Разходката си из улиците на Амстердам героинята сравнява с порноигра...Тревожни са и мислите и за източноевропейските "барбита" и "кеновци", успешно акустирали в този Дисниленд за възрастни...
Особено интересни за мен бяха страниците с така наречения от преподавателката проект "циганска торба", в която студентите да събират всякакви югоносталгични мисловни "експонати".
Следва кратко завръщане в родината, за да открие, че вече и там не се чувства у дома.
Отново в Амстердам, за да разбере, че не само студентите, самата тя се нуждае от спасение!
Няма лесна емигрантска съдба, дори когато самите емигранти не говорят за това, когато рисуват пред другите успешния си живот...винаги има и самота, и си различен, и нецял...

неделя, 15 март 2015 г.

Швеция

Героят на Бакман е самотник, дори го наричат саможивец. С всяка частица от тялото си той страда за загубата на съпругата си, единственият човек, според него, който го е разбирал и обичал, а той все се пита с какво я е спечелил...
Какво е необичайното у героя? Останал рано без майка, расте с един честен и трудолюбив баща, който не е по приказките, но пък кратките му напътствия остават траен отпечатък в душата на детето. Когато и баща му умира, добрият началник от железницата дава шанс на детето да се издържа само...Също като баща си Уве е честен и трудолюбив, не пожелава никога чуждото, не завижда и очаква и другите да "спазват правилата", заради което го възприемат като сърдито старче...
И така, Соня си е отишла, следват няколко несполучливи опита да приключи със живота си...Докато един ден в съседната къща се настанява общителна иранска двойка с две дъщерички. И това ще промени живота му... Хубаво е, когато има кой да те спаси!
Повече от триста човека ще присъстват на погребението му...
Да, финалът, може да се каже, е оптимистичен, но не спира да ме чопли мисълта, защо поредният автор от държава с висок жизнен стандарт пише за хора самотни, отчуждени, мислещи за самоубийство!

вторник, 3 март 2015 г.

Франция

Отново във Франция, този път на приятно за сетивата и душата пътуване.
Една определено дамска книга за сладкото изкушение на шоколада и мноого любов!
Не си представям мъж да я прочете, макар че би научил туй-онуй за ухажването!

петък, 27 февруари 2015 г.

България

Трето официално пътуване в моята страна :)
Лятото на 1989 година. Щастливата пионерка Александра е изпратена на международен лагер в братска Корея... Разказ за времена, които много от нас са преживели и са запазили подобни или други спомени. Песните на пионерската и комсомолската организация, червените връзки, клубовете за интернационална дружба... А краят на книгата - демократичният преход. "Седяхме, плямпахме, пиехме кафета и пушехме цигари. Страшен кеф. Демокрацията те кара да се чувстваш свободен." Как мислите, дали този финал дава положителна оценка на новите времена? Едва ли. Но и в никакъв случай не е носталгия по отминала епоха. За Александра тя е свързана само с положителни емоции, явно защото родителите и са били комунисти, а другите? Какво им даде и какво им взе? И получиха ли свободата?

неделя, 22 февруари 2015 г.

Австрия

Лекарство против северния вятър, Даниел Глатауер


Една съвсем съвременно звучаща история. Погрешен имейл става непредумишлен повод за виртуална връзка. Той е разочарован от наскоро случила се раздяла,  а тя твърди, че е "щастливо омъжена".
Признавам умението на автора да сътвори прекрасни любовни диалози, остроумни и забавни...
Но...сюжетът ме притеснява. 
Наскоро в час по литература обсъждахме 10-те Божи заповеди. Беше в деня на ученическото самоуправление и дискусията се водеше от  ученичка. Обсъждаше се въпросът, коя заповед е най-трудна за изпълнение. След като преминаха през: "Не пожелавай...", "Не лъжи!", една голяма групичка се обединиха около седмата като най-трудна за изпълнение: "Не прелюбодействай!" Изведнъж няколко чифта очи се насочиха към мен и почти в хор попитаха: "Госпожо, кажете, нали тази е най-трудна за изпълнение?" Отговорих веднага: "За мен не е."  Дали съм изглеждала архаично, не ме е грижа!

петък, 13 февруари 2015 г.

Гърция

http://bit.ly/1B9sfkv

Никос Казандзакис, Алексис Зорбас

Отзивите за книгата са различни - от велика до трудна за четене. На мен ми хареса. Заради страстта на героя към живота в цялото му многообразие. Възхищава му се човек на мъдростта да умее да се наслаждава на всеки един миг сега. И ако един старец му казва, че живее така, като че ли ще живее вечно, Зорбас казва за себе си, че живее така, като че ли утре ще умре. Кой е по-прав? Може би и двамата...Важно е да обичаш живота и човека. И както казва героят, няма никакво значение дали той е грък, българин или турчин. Човекът е добър или лош, но и лошият не заслужава омраза. Ако един баща има двама синове - добър и лош, нима ще се отрече от втория? 
Може и да не приеме човек всички философски размисли в книгата, но определено ще мисли върху тях.

неделя, 8 февруари 2015 г.

Испания

Мамен Санчес, Щастието е чаша чай с теб


Един млад англичанин трябва да отиде в Испания, за да закрие губещ офис от компанията на баща си. Стечението на обстоятелствата или любовта от пръв поглед ще го отведат с една екзотична любима в Гранада. Храна, чийто мирис усеща и самият читател, музика, на която ти се иска да танцуваш, китара...и магията на чаша чай!
На всичко отгоре ще се окаже, че красавицата е внучка на самия Хемингуей!

Приятна книжка, която се чете за по-малко от едно денонощие. Може да я вземете на морския бряг. :)

неделя, 25 януари 2015 г.

Финландия - отново:)

http://bit.ly/1B98fsQ

Туве Янсон, Куклената къща


Имам и друга среща с Туве Янсон - от миналата година, от друг проект :)  - "Невидимото дете" , но "Куклената къща"...да, доста ми е трудно да я определя. В началото се чувствах доста смутена и объркана. Краят на разказите не е трагичен, но е някак не - радостен, липсва ми надеждата...
Дванадесет разказа за хора артисти - писателка, художник, скулптор, актриса...и не само, всъщност герои са всички, които са изкушени от мисълта дори за изкуството, от стремежа към красотата, мечтата, чистотата. 
Изуми ме умението на авторката да прави "дисекция" на един съвсем мъничък отрязък от една човешка съдба така, че го възприемаш като съвсем истински случило се...
The Times определя сборника като ексцентричен. Днес не го възприемам така, може би през 1978, когато е излязъл...
Но ми е много любопитно как се чете Туве Янсон в родната и Финландия и изобщо се замислих какво четат децата в страната с най-добрата образователна система? Ако някой може да разкаже, ще съм благодарна.

И още:
Разкази, които се четат много леко, неусетно достигаш до края, а там ти се присмиват дали наистина си разбрал какво се е случило?

петък, 23 януари 2015 г.

Ирландия

http://bit.ly/1BkmxJY

Джак Харт, Размишления в катраненото буре

Това е книга, която всеки, който ще става или е родител, трябва да прочете. За да осъзнае истински и дълбоко чрез споделените чувства на главния герой как се отпечатват върху детското съзнание и сърце любовта и не-любовта, студенината, отчуждението...
Това е книга, която всеки учител трябва да прочете! Главният герой още от ранна възраст е обявен от останалите, както и от собствената си майка за умствено изостанал. След осем години, прекарани в училище, той нито може да чете, нито да пише...Един седемдесетгодишен мъж се заема да го научи да кара камион и, когато разбира, че той не знае буквите, му разказва как жена от техния край получила подарък пералня, но не знаела как да използва. Мъжът поискал да види инструкциите и се оказало, че те били за съвсем друг модел... "Мисля си - казва, че училищата са нещо подобно. Те имат един наръчник, един комплект инструкции и огромен брой различни модели пред себе си. И ще ти кажа, синко, че ти си бил един от моделите, който не е паснал на техните инструкции. Това е единствената причина да изостанеш. Заради това не умееш да четеш и пишеш." И "идиота" си изработва инструкции и...се научава да чете - сам!
Това е книга и за църквата и вярата. Не е богохулна. Просто, по човешки задава безброй въпроси, тревожещи мислещия човек. 
Това е книга, която разкри пред мен автор, който много обича природата и историята на страната си. А освен всичко това Джак Харт обича жената. И пише толкова красиво за нея - за ръцете и, за нозете, за косите. Не еротично, а с любовта на естет и добър човек. 
Така го видях аз.

Сърдечно благодаря на Петя Генева за препоръката на книгата!

сряда, 7 януари 2015 г.

България - в Родопите с "Калуня-каля"

Онази нощ тръгнах на това пътуване, то още не е завършило, но ми се иска да извикам с висок глас:  ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА!
Защо не сме чували за този автор? Защо не сме "пили" от това животворно слово? Господи, толкова книги съм прочела и толкова още искам да прочета, но...такъв език! Никога не съм срещала с по-красиви и неповторими думи да се говори за любовта, никога не съм предполагала, че така може да ти говори природата, че с такива очи ще видиш красотата и, че домът може да се сравни с потапяне под вода.... Още след първите 10-15 страници си помислих, че трябва да си преписвам някои редове. Да, ама как да стане, като ти се иска да споделиш цели страници, че и не една, а всичките!

Дано някой не реши да реабилитира гузната си съвест и да вземе да го вкара в задължителната учебна програма, да го омърсят с академични тълкувания как и защо го е казал... Ами казал го е, и то така, че не може да се повтори, не може да се преразкаже, защото магията на словото е велика дарба и Георги Божинов я има! Поклон!

Отзиви в Интернет: http://bit.ly/1IpVVIK, http://bit.ly/1xECRoq , http://bit.ly/1w0WAcN,

събота, 3 януари 2015 г.

Англия - трето пътуване...


Рейчъл Джойс е автор на повече от двайсет следобедни пиеси и няколко адаптации за БиБиСи Радио 4. През 2007 г. печели наградата Тинисууд за най-добра радио пиеса.


„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ е първият й роман, който е номиниран за наградата Мен Букър за 2012 г. и е финалист в надпреварата за наградите Комънуелт и Дезмънд Елиът също за 2012 г. Същата година получава и наградата Спексейвърс за Най-добър автор за 2012 г.



Към момента Рейчъл Джойс е автор на още два романа: „Perfect“ и „The Love Song of Miss Queenie Hennessy“, както и на повестта „A Faraway Smell of Lemon“.



Рейчъл Джойс живее в Глостършир със съпруга и четирите си деца./http://bit.ly/1tI4BJt/


Книгата:
Не знам защо, но още първите страници ме накараха да си спомня "Живот и страдание на Майкъл К." http://books.janet45.com/books/589.... Може би с това, че някаква бучка засяда в гърлото ти и вместо да захвърлиш потискащото четиво, продължаваш да крачиш по страниците му, защото те кара да мислиш. Така, както главният герой се замисля за "всички неща в живота си, които е оставил да отминат". Накратко сюжетът на книгата е предаден тук. Аз няма да го предавам. Ще споделя, че събуди у мен тъжни размисли за живота на човека в съвременна и развита Англия. Човек самотен, несъпричастен към този до него, независимо дали е в квартала, в службата...А най-страшното е, че са безкрайно отчуждени хората в семейството!
Едновременно с това романът може да се възприеме и като Вяра. Не в религиозен план, а като решение да вярваш в нещо, "което не познаваш, и да се бориш за него. Да вярваш, че можеш да направиш нещо значимо..."

петък, 2 януари 2015 г.

Отново във Великобритания

Чувствам се неловко, че ще започна новата година с един неласкав отзив, но това е...

Жалко, че първата ми среща с Питър Мейл се оказа провал. Да, прочетох, че "Една година в Прованс" през 1989 г. е международен бестселър, но книгата "Корсиканска афера" е загуба на време, сори :(

150 страници, които разказват за руски милиардер, който иска да закупи имение в Марсилия, но престъпните му методи на забогатяване са разкрити от приятелите на местния милиардер Рьобул... И какво?!