Героят на Бакман е самотник, дори го наричат саможивец. С всяка частица от тялото си той страда за загубата на съпругата си, единственият човек, според него, който го е разбирал и обичал, а той все се пита с какво я е спечелил...
Какво е необичайното у героя? Останал рано без майка, расте с един честен и трудолюбив баща, който не е по приказките, но пък кратките му напътствия остават траен отпечатък в душата на детето. Когато и баща му умира, добрият началник от железницата дава шанс на детето да се издържа само...Също като баща си Уве е честен и трудолюбив, не пожелава никога чуждото, не завижда и очаква и другите да "спазват правилата", заради което го възприемат като сърдито старче...
И така, Соня си е отишла, следват няколко несполучливи опита да приключи със живота си...Докато един ден в съседната къща се настанява общителна иранска двойка с две дъщерички. И това ще промени живота му... Хубаво е, когато има кой да те спаси!
Повече от триста човека ще присъстват на погребението му...
Да, финалът, може да се каже, е оптимистичен, но не спира да ме чопли мисълта, защо поредният автор от държава с висок жизнен стандарт пише за хора самотни, отчуждени, мислещи за самоубийство!
