Дубравка Угрешич, Министерство на болката
Разпадането на Югославия и последвалата война прогонва много хора да търсят спасение и щастие "на запад".
Разказът се води от името на преподавателка по сърбохърватски език към славянската катедра на университета в Амстердам. Тя също е от емигрантите.
Разходката си из улиците на Амстердам героинята сравнява с порноигра...Тревожни са и мислите и за източноевропейските "барбита" и "кеновци", успешно акустирали в този Дисниленд за възрастни...
Особено интересни за мен бяха страниците с така наречения от преподавателката проект "циганска торба", в която студентите да събират всякакви югоносталгични мисловни "експонати".
Следва кратко завръщане в родината, за да открие, че вече и там не се чувства у дома.
Отново в Амстердам, за да разбере, че не само студентите, самата тя се нуждае от спасение!
Няма лесна емигрантска съдба, дори когато самите емигранти не говорят за това, когато рисуват пред другите успешния си живот...винаги има и самота, и си различен, и нецял...
