понеделник, 27 юли 2015 г.

Германия

Ангелика Шробсдорф, Ти не си като другите майки


Търсех книга от немски автор, за да продължа "пътешествието" си :) Препоръча ми я служител на книжарници Хеликон в Бургас - много любезни и отзивчиви. Анотацията не е от тези, които те карат да започнеш четенето веднага, но я прочетох само за два дни. А очаквах да запълни повече дни от отпуската. Това е от книгите, за които продължаваш да мислиш и след като си затворил последната страници. За невероятните съдби на героите, за майката, за дъщерята, за любовта, приятелството...
Елзе е една очарователна жена, смела, дръзка, майка, любима. Нейните писма до любимите хора разказват не само личната и съдба, а и тази на германския народ по времето на Хитлер. И нито един упрек! А аз не спирах да се питам защо светът е позволил това да се случи, наистина ли не е могло да бъде спряно това чудовище?
Част от страниците на книгата са за емиграцията на героинята в България. Но това не е просто разказ за 8 емигрантски години. Това е реалистичен, макар на моменти болезнен, поглед към изостаналата ни родина преди втората световна война - "Пепеляшката на Европа" я нарича Ангелика Шробсдорф :( Но най-хубавите спомени от България са от хората, обикновените хора, които отделят от постелята и залъка си, за да помогнат.
Литературния критик Херберт Дебес пише, че писателката е написала "отделна глава от европейската история на еманципацията". Не съм съгласна. Изобщо кой раздели света на мъжки и женски? Или в него живеят хора и/или човеци?
А за книгата - препоръчвам!

вторник, 14 юли 2015 г.

Португалия

Седмият печат, Жозе Родригеш душ Сантуш

"Отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни". 
Тази част от анотацията се очаква да примами читателя. И го прави. Купуваме си книгата. А е и единственото, което ми бе препоръчано, когато търсех книга от португалски писател. 
Като изключим съвсем излишната и изкуствено привнесена тема за старческите домове, основният проблем, който се визира, е интересен. Няма човек, така мисля, който да не се вълнува от тревожните факти, които учените споделят относно бъдещето на планетата Земя. 
Но...ако едно нещо бъде повторено 120 пъти! Да не би да се очаква, че читателят на другия ден не помни прочетеното от предходния?
И какво се случва в крайна сметка? Нищо. Освен че е разкрита причината за убийството на двамата учени, за което читателят се досеща още в началото... И че автомобилите могат да се движат с вода. Нещо, което пак не е ново. Един българин мисля преси 15-ина години се опита да патентова подобен проект, но оттогава не се чу нищо нито за него, нито за откритието му. Знаем защо...
Португалия сигурно е интересна страна, но ако трябваше да ме спечели с книга, не успя. Съжалявам :(
Ще опитам чрез храната :))