Люксембург

Хенри Блайзе

Благодарение на приятел завършвам старото си лично предизвикателство. Благодаря!
Само ми е малко мъчно, че стихотворенията предизвикват тъга...
https://literaturensviat.com/?p=61364

SOS

http://bit.ly/2t224dM

Помогнете ми да си завърша малкото лично предизвикателство! Началото беше това: https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=7358543447184846852#editor/target=post;postID=8608257803466534658;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=36;src=postname

Последната ми публикация е от юли, 2016г. Остава ми Люксембург. Помогнете ми с автор и книга, нека го "посетя" и завърша европейското си пътуване!

Естония

http://bit.ly/2abKoDd

" - Преди малко изпратих две дузини писма.

-...Толкова много приятели ли имаш?

- О, не...пиша сам на себе си...много обичам да получавам писма. Но си нямам приятели, безкрайно самотен съм и затова реших да си пиша сам."

"Знаете ли, вие, смелчаци, що значи щастие? Ами това е любимата ти играчка да се запази здрава и читава."

Нещо тъжно и нещо смешно... Всъщност не само "Малкият принц" е книга за всички възрасти, и не само на "Мечо пух" могат да си играят възрастните на игра на думи...Колкото повече читателски опит, толкова повече можеш да откриеш от скритите съкровища на книгите!

Литва

http://bit.ly/2a1Pulo

Ромас Калонайтис, Последният враг

Една фантастична история за предизвикателството и за смелостта да победиш собствените си страхове.

Само така може да бъде направено откритието...

Холандия

http://bit.ly/2ariRCF

Ане Франк, Задната къща
„Хартията е по-търпелива от хората“ - тази поговорка си избира Ане, за да разкаже две години от своя живот, години, в които евреите се крият от преследванията на Хитлер...
"Евреите трябва да носят еврейска звезда. Евреите трябва да предадат своите велосипеди. На евреите не се разрешава да се качват в трамваите. Евреите нямат право да пътуват с коли. Евреите могат да пазаруват само между три и пет часа, и то само в магазини, на които пише „За евреи“. Евреите нямат право вечер след осем часа да бъдат на улицата, нито да седят в градината си, нито да ходят на гости. Евреите нямат право да посещават театрите, кината и другите места за развлечение. Евреите нямат право открито да упражняват какъвто и да е спорт, нямат достъп в плувните басейни, тенискортовете, игрищата за хокей или другите места за спорт. Евреите нямат право да влизат в къщите на християни. Евреите трябва да посещават само еврейски училища и още много други подобни ограничения."

Словения

Единственият словенски автор, който успявам да открия, е Йосип Стритар - баснописец, и присъства с една единствена басня във виртуалното пространство.

По пладне прилеп на земята падна

и невестулка сграбчи го. Той каза:

— Ох, имай милост, не си кръвожадна!

— Не може, стария закон ще спазя:

обичам птици!… — Ала ти грешиш!

Нищожна мишка съм, не птица, виж!

— Е, мишке, щом е тъй, бъди ми здрава! —

смили се тя и пусна го. Тогава

се спусна върху него чапла хищна:

Уплашен, писна в поза неподвижна: —

Ох, чапло, имай милост в този час!

— Защо? Със мишките се храня аз!

— Не мишка, аз съм птица като тебе,

но слаба, ден и нощ смъртта ме дебне,

затуй видът ми и на мишка мяза.

— От мен да мине! — чаплата му каза…

Днес мишка, утре птица — с хитрост ти

най-лесно се измъкваш от беди. /https://chitanka.info/text/4006-prilep/

Още малко информация за него - тук.

България

Пътувам, пътувам и пак се връщам у дома.

Анотацията: "Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция - наградата "Гийом Аполинер" 2014, която се присъжда на книга от френски или френскоезичен автор. За пръв път в 73-годишната и история с тази награда е удостоен български поет."

За мен - стихове, които се четат на един дъх, които те завладяват и изпълват с картини и мечтания, които искаш да прочетеш отново...

Сърбия и Черна гора

Двете страни са кандидати за членство в Европейския съюз, затова ми изглежда логично да прибавя и тях в своето пътуване.
Вида Огненович

http://bit.ly/1ivbIAz

е родена в Черна гора, но е отраснала във Войводина и Сърбия, университетското си образование завършва в Белградския университет, специализира в Сорбоната и защитава магистърска степен в университета на Минесота, САЩ.

Председател на сръбския ПЕН клуб, в момента Вида Огненович е посланик на Сърбия в Норвегия.

http://bit.ly/1ivbIAz

"Прелюбодейци" е едно тъжно пътуване към себе си. Героинята е успешен и добър човек. В един момент нейните родители решават да и кажат, че е осиновена. Съпругът и е този, който настоява да открие родната си майка, следват поредица от събития, които довеждат до неговата изневяра и съответно раздяла. Това "срива" емоционално младата жена и тя потъва в многопластови размисли за света и хората, за смисъла и пътя. Докато накрая като че ли открива своята слабост в добрите правила, на които е била възпитана. Дали и читателят ще се открие сред тях, преценете сами.

" Светите правила вървят в група...Първото е, че всичко може да се получи, когато се помолиш добре, заедно с това върви подредеността, после полезността, след това искреността, тогава философията на несъпротивление на авторитетите...След това уважението към по-старите и съобразяването с по-силните. Следващана степен е старателност, която нищо не струва, ако това, което направим, не е полезно...След това бързина, но не повърхностност. Умереност и търпеливо отношение към несполуките, скромно присъствие, честност, но не и налагане на собствения вариант на всяка цена. Правдата така и така побеждава понякога, не трябва дивашки да се насилва, а трябва да и се остави простор, тъй като е сигурно, че един ден всичко ще си дойде на мястото. Етиката на мярата е извор на праведност..." 

Няма да коментирам, но напират въпроси: Лошо ли е да си добре възпитан?, Какво се случва с общество, в което се изгубват ценности?, Кое е ценност в съвремието ни? и т.н. все в този ред. Не знам дали да препоръчам, чете се лесно, но е  не-радостно четиво! 

Малта

http://bit.ly/1IP8LUQ

В Малта  пътувам с автор, който вече познавам - Едуард де Боно.

Книгата представя 62 различни игри и упражнения, използвайки произволни думи като провокация на мисленето. Изключително практична за работа в клас, а и за всеки, който желае да се научи да генерира творчески идеи.

Примери за приложението и съм писала ТУК и ТУК.

Словакия

Кафене "Хиена", Яна Беньова

"Това е история, в която малко се говори, но много се тъгува.

Книгата е мозайка от наблюдения, разсъждения, чувства и спомени. Ключова дума в нея е Петржалка - чудовищен панелен комплекс в Братислава. Той е не само място на действието или метафора за пространство, а лабиринт, в който почти не можеш да се ориентираш. Жадуваш за промяна, но никога не ще можеш да се измъкнеш. В това опасно място има както реални, така и сюрреалистични обитатели..."

Това е част от анотацията на книгата, която дава издателство "Гея либрис". 

Чувствам се доста объркана и няма какво повече да добавя, освен личните ми чувства. А те са свързани с моята представа за Словакия. Бях там мисля 1987 година. Чехословакия беше много по-напреднала от нас страна. У нас имаше Кореком, а там сякаш всички магазини бяха такива. Обществените места бяха чисти, в градския транспорт също, не можеше да срещнеш на улицата човек с работни дрехи... В нови времена/преди две-три години/ дъщеря ми беше там на ученически обмен и също се върна с хубави впечатления... Не си обяснявам толкова тъга и безпътица в книгата на Яна Беньова!

Германия

Ангелика Шробсдорф, Ти не си като другите майки

Търсех книга от немски автор, за да продължа "пътешествието" си :) Препоръча ми я служител на книжарници Хеликон в Бургас - много любезни и отзивчиви. Анотацията не е от тези, които те карат да започнеш четенето веднага, но я прочетох само за два дни. А очаквах да запълни повече дни от отпуската. Това е от книгите, за които продължаваш да мислиш и след като си затворил последната страници. За невероятните съдби на героите, за майката, за дъщерята, за любовта, приятелството...

Елзе е една очарователна жена, смела, дръзка, майка, любима. Нейните писма до любимите хора разказват не само личната и съдба, а и тази на германския народ по времето на Хитлер. И нито един упрек! А аз не спирах да се питам защо светът е позволил това да се случи, наистина ли не е могло да бъде спряно това чудовище?

Част от страниците на книгата са за емиграцията на героинята в България. Но това не е просто разказ за 8 емигрантски години. Това е реалистичен, макар на моменти болезнен, поглед към изостаналата ни родина преди втората световна война - "Пепеляшката на Европа" я нарича Ангелика Шробсдорф :( Но най-хубавите спомени от България са от хората, обикновените хора, които отделят от постелята и залъка си, за да помогнат.

Литературния критик Херберт Дебес пише, че писателката е написала "отделна глава от европейската история на еманципацията". Не съм съгласна. Изобщо кой раздели света на мъжки и женски? Или в него живеят хора и/или човеци?

А за книгата - препоръчвам!

Португалия

Седмият печат, Жозе Родригеш душ Сантуш

"Отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни". 

Тази част от анотацията се очаква да примами читателя. И го прави. Купуваме си книгата. А е и единственото, което ми бе препоръчано, когато търсех книга от португалски писател. 

Като изключим съвсем излишната и изкуствено привнесена тема за старческите домове, основният проблем, който се визира, е интересен. Няма човек, така мисля, който да не се вълнува от тревожните факти, които учените споделят относно бъдещето на планетата Земя. 

Но...ако едно нещо бъде повторено 120 пъти! Да не би да се очаква, че читателят на другия ден не помни прочетеното от предходния?

И какво се случва в крайна сметка? Нищо. Освен че е разкрита причината за убийството на двамата учени, за което читателят се досеща още в началото... И че автомобилите могат да се движат с вода. Нещо, което пак не е ново. Един българин мисля преси 15-ина години се опита да патентова подобен проект, но оттогава не се чу нищо нито за него, нито за откритието му. Знаем защо...

Португалия сигурно е интересна страна, но ако трябваше да ме спечели с книга, не успя. Съжалявам :(

Ще опитам чрез храната :))

Румъния

Носталгия, Мирча Картареску

За Мирча Картареску /1956/ издателите пишат, че е най-известният в родината си и най-превежданият в чужбина румънски автор.

Доста е странно как страни, които са толкова близко една до друга, са толкова далече! Всеки ден в новините можем да чуем за някоя трагедия на другия край на света, за нова холивудска продукция, за книга дори, но на американски автор! И нищичко за културните постижения на съседна нам страна...

А Картареску не случайно е преподавал в университетите във Виена и Амстердам. И определено не е лъжица за всяка уста.

Новелите му от сборника "Носталгия" държат читателя между реално и нереално, между съня и действителността, между разума и безумието. Румънският писател наистина е фантастичен разказвач, който те кара да забравиш, че си в света на литературните герои, който може да те шокира, но и да те държи прикован към страниците. Майстор на детайла, на психологизма. Цитираните сякаш между другото произведения и автори /прочетени от един тийнейджър/ могат да създадат комплекс дори у един сравнително образован читател:) 

Е, хаотичните ми размисли явно потвърждават думите на Кристофър Бърд : "Прочетете тази книга, след това я прочетете отново!"

Белгия

Херт Ван Истендал, Белгийският лабиринт

Херт Ван Истендал е белгийски писател, поет и есеист. Учи социология и философия в Льовенския католически университет. Работи за белгийската национална телевизия, където прави множество репортажи за политиката на страната, за политиката и градоустройството. От 1993 година е писател на свободна практика.

" Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж.

Хърватия

Дубравка Угрешич, Министерство на болката

Разпадането на Югославия и последвалата война прогонва много хора да търсят спасение и щастие "на запад".

Разказът се води от името на преподавателка по сърбохърватски език към славянската катедра на университета в Амстердам. Тя също е от емигрантите.

Разходката си из улиците на Амстердам героинята сравнява с порноигра...Тревожни са и мислите и за източноевропейските "барбита" и "кеновци", успешно акустирали в този Дисниленд за възрастни...

Особено интересни за мен бяха страниците с така наречения от преподавателката проект "циганска торба", в която студентите да събират всякакви югоносталгични мисловни "експонати".

Следва кратко завръщане в родината, за да открие, че вече и там не се чувства у дома.

Отново в Амстердам, за да разбере, че не само студентите, самата тя се нуждае от спасение!

Няма лесна емигрантска съдба, дори когато самите емигранти не говорят за това, когато рисуват пред другите успешния си живот...винаги има и самота, и си различен, и нецял...

Швеция

Героят на Бакман е самотник, дори го наричат саможивец. С всяка частица от тялото си той страда за загубата на съпругата си, единственият човек, според него, който го е разбирал и обичал, а той все се пита с какво я е спечелил...

Какво е необичайното у героя? Останал рано без майка, расте с един честен и трудолюбив баща, който не е по приказките, но пък кратките му напътствия остават траен отпечатък в душата на детето. Когато и баща му умира, добрият началник от железницата дава шанс на детето да се издържа само...Също като баща си Уве е честен и трудолюбив, не пожелава никога чуждото, не завижда и очаква и другите да "спазват правилата", заради което го възприемат като сърдито старче...

И така, Соня си е отишла, следват няколко несполучливи опита да приключи със живота си...Докато един ден в съседната къща се настанява общителна иранска двойка с две дъщерички. И това ще промени живота му... Хубаво е, когато има кой да те спаси!

Повече от триста човека ще присъстват на погребението му...

Да, финалът, може да се каже, е оптимистичен, но не спира да ме чопли мисълта, защо поредният автор от държава с висок жизнен стандарт пише за хора самотни, отчуждени, мислещи за самоубийство!

Франция

Отново във Франция, този път на приятно за сетивата и душата пътуване.

Една определено дамска книга за сладкото изкушение на шоколада и мноого любов!

Не си представям мъж да я прочете, макар че би научил туй-онуй за ухажването!

България

Трето официално пътуване в моята страна :)

Лятото на 1989 година. Щастливата пионерка Александра е изпратена на международен лагер в братска Корея... Разказ за времена, които много от нас са преживели и са запазили подобни или други спомени. Песните на пионерската и комсомолската организация, червените връзки, клубовете за интернационална дружба... А краят на книгата - демократичният преход. "Седяхме, плямпахме, пиехме кафета и пушехме цигари. Страшен кеф. Демокрацията те кара да се чувстваш свободен." Как мислите, дали този финал дава положителна оценка на новите времена? Едва ли. Но и в никакъв случай не е носталгия по отминала епоха. За Александра тя е свързана само с положителни емоции, явно защото родителите и са били комунисти, а другите? Какво им даде и какво им взе? И получиха ли свободата?

Австрия

Лекарство против северния вятър, Даниел Глатауер

Една съвсем съвременно звучаща история. Погрешен имейл става непредумишлен повод за виртуална връзка. Той е разочарован от наскоро случила се раздяла,  а тя твърди, че е "щастливо омъжена".

Признавам умението на автора да сътвори прекрасни любовни диалози, остроумни и забавни...

Но...сюжетът ме притеснява. 

Наскоро в час по литература обсъждахме 10-те Божи заповеди. Беше в деня на ученическото самоуправление и дискусията се водеше от  ученичка. Обсъждаше се въпросът, коя заповед е най-трудна за изпълнение. След като преминаха през: "Не пожелавай...", "Не лъжи!", една голяма групичка се обединиха около седмата като най-трудна за изпълнение: "Не прелюбодействай!" Изведнъж няколко чифта очи се насочиха към мен и почти в хор попитаха: "Госпожо, кажете, нали тази е най-трудна за изпълнение?" Отговорих веднага: "За мен не е."  Дали съм изглеждала архаично, не ме е грижа!

Гърция

http://bit.ly/1B9sfkv

Никос Казандзакис, Алексис Зорбас

Отзивите за книгата са различни - от велика до трудна за четене. На мен ми хареса. Заради страстта на героя към живота в цялото му многообразие. Възхищава му се човек на мъдростта да умее да се наслаждава на всеки един миг сега. И ако един старец му казва, че живее така, като че ли ще живее вечно, Зорбас казва за себе си, че живее така, като че ли утре ще умре. Кой е по-прав? Може би и двамата...Важно е да обичаш живота и човека. И както казва героят, няма никакво значение дали той е грък, българин или турчин. Човекът е добър или лош, но и лошият не заслужава омраза. Ако един баща има двама синове - добър и лош, нима ще се отрече от втория? 

Може и да не приеме човек всички философски размисли в книгата, но определено ще мисли върху тях.