Хърватия

Дубравка Угрешич, Министерство на болката

Разпадането на Югославия и последвалата война прогонва много хора да търсят спасение и щастие "на запад".

Разказът се води от името на преподавателка по сърбохърватски език към славянската катедра на университета в Амстердам. Тя също е от емигрантите.

Разходката си из улиците на Амстердам героинята сравнява с порноигра...Тревожни са и мислите и за източноевропейските "барбита" и "кеновци", успешно акустирали в този Дисниленд за възрастни...

Особено интересни за мен бяха страниците с така наречения от преподавателката проект "циганска торба", в която студентите да събират всякакви югоносталгични мисловни "експонати".

Следва кратко завръщане в родината, за да открие, че вече и там не се чувства у дома.

Отново в Амстердам, за да разбере, че не само студентите, самата тя се нуждае от спасение!

Няма лесна емигрантска съдба, дори когато самите емигранти не говорят за това, когато рисуват пред другите успешния си живот...винаги има и самота, и си различен, и нецял...

Швеция

Героят на Бакман е самотник, дори го наричат саможивец. С всяка частица от тялото си той страда за загубата на съпругата си, единственият човек, според него, който го е разбирал и обичал, а той все се пита с какво я е спечелил...

Какво е необичайното у героя? Останал рано без майка, расте с един честен и трудолюбив баща, който не е по приказките, но пък кратките му напътствия остават траен отпечатък в душата на детето. Когато и баща му умира, добрият началник от железницата дава шанс на детето да се издържа само...Също като баща си Уве е честен и трудолюбив, не пожелава никога чуждото, не завижда и очаква и другите да "спазват правилата", заради което го възприемат като сърдито старче...

И така, Соня си е отишла, следват няколко несполучливи опита да приключи със живота си...Докато един ден в съседната къща се настанява общителна иранска двойка с две дъщерички. И това ще промени живота му... Хубаво е, когато има кой да те спаси!

Повече от триста човека ще присъстват на погребението му...

Да, финалът, може да се каже, е оптимистичен, но не спира да ме чопли мисълта, защо поредният автор от държава с висок жизнен стандарт пише за хора самотни, отчуждени, мислещи за самоубийство!

Франция

Отново във Франция, този път на приятно за сетивата и душата пътуване.

Една определено дамска книга за сладкото изкушение на шоколада и мноого любов!

Не си представям мъж да я прочете, макар че би научил туй-онуй за ухажването!

България

Трето официално пътуване в моята страна :)

Лятото на 1989 година. Щастливата пионерка Александра е изпратена на международен лагер в братска Корея... Разказ за времена, които много от нас са преживели и са запазили подобни или други спомени. Песните на пионерската и комсомолската организация, червените връзки, клубовете за интернационална дружба... А краят на книгата - демократичният преход. "Седяхме, плямпахме, пиехме кафета и пушехме цигари. Страшен кеф. Демокрацията те кара да се чувстваш свободен." Как мислите, дали този финал дава положителна оценка на новите времена? Едва ли. Но и в никакъв случай не е носталгия по отминала епоха. За Александра тя е свързана само с положителни емоции, явно защото родителите и са били комунисти, а другите? Какво им даде и какво им взе? И получиха ли свободата?

Австрия

Лекарство против северния вятър, Даниел Глатауер

Една съвсем съвременно звучаща история. Погрешен имейл става непредумишлен повод за виртуална връзка. Той е разочарован от наскоро случила се раздяла,  а тя твърди, че е "щастливо омъжена".

Признавам умението на автора да сътвори прекрасни любовни диалози, остроумни и забавни...

Но...сюжетът ме притеснява. 

Наскоро в час по литература обсъждахме 10-те Божи заповеди. Беше в деня на ученическото самоуправление и дискусията се водеше от  ученичка. Обсъждаше се въпросът, коя заповед е най-трудна за изпълнение. След като преминаха през: "Не пожелавай...", "Не лъжи!", една голяма групичка се обединиха около седмата като най-трудна за изпълнение: "Не прелюбодействай!" Изведнъж няколко чифта очи се насочиха към мен и почти в хор попитаха: "Госпожо, кажете, нали тази е най-трудна за изпълнение?" Отговорих веднага: "За мен не е."  Дали съм изглеждала архаично, не ме е грижа!

Гърция

http://bit.ly/1B9sfkv

Никос Казандзакис, Алексис Зорбас

Отзивите за книгата са различни - от велика до трудна за четене. На мен ми хареса. Заради страстта на героя към живота в цялото му многообразие. Възхищава му се човек на мъдростта да умее да се наслаждава на всеки един миг сега. И ако един старец му казва, че живее така, като че ли ще живее вечно, Зорбас казва за себе си, че живее така, като че ли утре ще умре. Кой е по-прав? Може би и двамата...Важно е да обичаш живота и човека. И както казва героят, няма никакво значение дали той е грък, българин или турчин. Човекът е добър или лош, но и лошият не заслужава омраза. Ако един баща има двама синове - добър и лош, нима ще се отрече от втория? 

Може и да не приеме човек всички философски размисли в книгата, но определено ще мисли върху тях.

Испания

Мамен Санчес, Щастието е чаша чай с теб

Един млад англичанин трябва да отиде в Испания, за да закрие губещ офис от компанията на баща си. Стечението на обстоятелствата или любовта от пръв поглед ще го отведат с една екзотична любима в Гранада. Храна, чийто мирис усеща и самият читател, музика, на която ти се иска да танцуваш, китара...и магията на чаша чай!

На всичко отгоре ще се окаже, че красавицата е внучка на самия Хемингуей!

Приятна книжка, която се чете за по-малко от едно денонощие. Може да я вземете на морския бряг. :)