Сърбия и Черна гора

Двете страни са кандидати за членство в Европейския съюз, затова ми изглежда логично да прибавя и тях в своето пътуване.
Вида Огненович

http://bit.ly/1ivbIAz

е родена в Черна гора, но е отраснала във Войводина и Сърбия, университетското си образование завършва в Белградския университет, специализира в Сорбоната и защитава магистърска степен в университета на Минесота, САЩ.

Председател на сръбския ПЕН клуб, в момента Вида Огненович е посланик на Сърбия в Норвегия.

http://bit.ly/1ivbIAz

"Прелюбодейци" е едно тъжно пътуване към себе си. Героинята е успешен и добър човек. В един момент нейните родители решават да и кажат, че е осиновена. Съпругът и е този, който настоява да открие родната си майка, следват поредица от събития, които довеждат до неговата изневяра и съответно раздяла. Това "срива" емоционално младата жена и тя потъва в многопластови размисли за света и хората, за смисъла и пътя. Докато накрая като че ли открива своята слабост в добрите правила, на които е била възпитана. Дали и читателят ще се открие сред тях, преценете сами.

" Светите правила вървят в група...Първото е, че всичко може да се получи, когато се помолиш добре, заедно с това върви подредеността, после полезността, след това искреността, тогава философията на несъпротивление на авторитетите...След това уважението към по-старите и съобразяването с по-силните. Следващана степен е старателност, която нищо не струва, ако това, което направим, не е полезно...След това бързина, но не повърхностност. Умереност и търпеливо отношение към несполуките, скромно присъствие, честност, но не и налагане на собствения вариант на всяка цена. Правдата така и така побеждава понякога, не трябва дивашки да се насилва, а трябва да и се остави простор, тъй като е сигурно, че един ден всичко ще си дойде на мястото. Етиката на мярата е извор на праведност..." 

Няма да коментирам, но напират въпроси: Лошо ли е да си добре възпитан?, Какво се случва с общество, в което се изгубват ценности?, Кое е ценност в съвремието ни? и т.н. все в този ред. Не знам дали да препоръчам, чете се лесно, но е  не-радостно четиво! 

Малта

http://bit.ly/1IP8LUQ

В Малта  пътувам с автор, който вече познавам - Едуард де Боно.

Книгата представя 62 различни игри и упражнения, използвайки произволни думи като провокация на мисленето. Изключително практична за работа в клас, а и за всеки, който желае да се научи да генерира творчески идеи.

Примери за приложението и съм писала ТУК и ТУК.

Словакия

Кафене "Хиена", Яна Беньова

"Това е история, в която малко се говори, но много се тъгува.

Книгата е мозайка от наблюдения, разсъждения, чувства и спомени. Ключова дума в нея е Петржалка - чудовищен панелен комплекс в Братислава. Той е не само място на действието или метафора за пространство, а лабиринт, в който почти не можеш да се ориентираш. Жадуваш за промяна, но никога не ще можеш да се измъкнеш. В това опасно място има както реални, така и сюрреалистични обитатели..."

Това е част от анотацията на книгата, която дава издателство "Гея либрис". 

Чувствам се доста объркана и няма какво повече да добавя, освен личните ми чувства. А те са свързани с моята представа за Словакия. Бях там мисля 1987 година. Чехословакия беше много по-напреднала от нас страна. У нас имаше Кореком, а там сякаш всички магазини бяха такива. Обществените места бяха чисти, в градския транспорт също, не можеше да срещнеш на улицата човек с работни дрехи... В нови времена/преди две-три години/ дъщеря ми беше там на ученически обмен и също се върна с хубави впечатления... Не си обяснявам толкова тъга и безпътица в книгата на Яна Беньова!

Германия

Ангелика Шробсдорф, Ти не си като другите майки

Търсех книга от немски автор, за да продължа "пътешествието" си :) Препоръча ми я служител на книжарници Хеликон в Бургас - много любезни и отзивчиви. Анотацията не е от тези, които те карат да започнеш четенето веднага, но я прочетох само за два дни. А очаквах да запълни повече дни от отпуската. Това е от книгите, за които продължаваш да мислиш и след като си затворил последната страници. За невероятните съдби на героите, за майката, за дъщерята, за любовта, приятелството...

Елзе е една очарователна жена, смела, дръзка, майка, любима. Нейните писма до любимите хора разказват не само личната и съдба, а и тази на германския народ по времето на Хитлер. И нито един упрек! А аз не спирах да се питам защо светът е позволил това да се случи, наистина ли не е могло да бъде спряно това чудовище?

Част от страниците на книгата са за емиграцията на героинята в България. Но това не е просто разказ за 8 емигрантски години. Това е реалистичен, макар на моменти болезнен, поглед към изостаналата ни родина преди втората световна война - "Пепеляшката на Европа" я нарича Ангелика Шробсдорф :( Но най-хубавите спомени от България са от хората, обикновените хора, които отделят от постелята и залъка си, за да помогнат.

Литературния критик Херберт Дебес пише, че писателката е написала "отделна глава от европейската история на еманципацията". Не съм съгласна. Изобщо кой раздели света на мъжки и женски? Или в него живеят хора и/или човеци?

А за книгата - препоръчвам!

Португалия

Седмият печат, Жозе Родригеш душ Сантуш

"Отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни". 

Тази част от анотацията се очаква да примами читателя. И го прави. Купуваме си книгата. А е и единственото, което ми бе препоръчано, когато търсех книга от португалски писател. 

Като изключим съвсем излишната и изкуствено привнесена тема за старческите домове, основният проблем, който се визира, е интересен. Няма човек, така мисля, който да не се вълнува от тревожните факти, които учените споделят относно бъдещето на планетата Земя. 

Но...ако едно нещо бъде повторено 120 пъти! Да не би да се очаква, че читателят на другия ден не помни прочетеното от предходния?

И какво се случва в крайна сметка? Нищо. Освен че е разкрита причината за убийството на двамата учени, за което читателят се досеща още в началото... И че автомобилите могат да се движат с вода. Нещо, което пак не е ново. Един българин мисля преси 15-ина години се опита да патентова подобен проект, но оттогава не се чу нищо нито за него, нито за откритието му. Знаем защо...

Португалия сигурно е интересна страна, но ако трябваше да ме спечели с книга, не успя. Съжалявам :(

Ще опитам чрез храната :))

Румъния

Носталгия, Мирча Картареску

За Мирча Картареску /1956/ издателите пишат, че е най-известният в родината си и най-превежданият в чужбина румънски автор.

Доста е странно как страни, които са толкова близко една до друга, са толкова далече! Всеки ден в новините можем да чуем за някоя трагедия на другия край на света, за нова холивудска продукция, за книга дори, но на американски автор! И нищичко за културните постижения на съседна нам страна...

А Картареску не случайно е преподавал в университетите във Виена и Амстердам. И определено не е лъжица за всяка уста.

Новелите му от сборника "Носталгия" държат читателя между реално и нереално, между съня и действителността, между разума и безумието. Румънският писател наистина е фантастичен разказвач, който те кара да забравиш, че си в света на литературните герои, който може да те шокира, но и да те държи прикован към страниците. Майстор на детайла, на психологизма. Цитираните сякаш между другото произведения и автори /прочетени от един тийнейджър/ могат да създадат комплекс дори у един сравнително образован читател:) 

Е, хаотичните ми размисли явно потвърждават думите на Кристофър Бърд : "Прочетете тази книга, след това я прочетете отново!"

Белгия

Херт Ван Истендал, Белгийският лабиринт

Херт Ван Истендал е белгийски писател, поет и есеист. Учи социология и философия в Льовенския католически университет. Работи за белгийската национална телевизия, където прави множество репортажи за политиката на страната, за политиката и градоустройството. От 1993 година е писател на свободна практика.

" Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж.