Бях решила, че спирам да чета книги за времето на социализма, за прехода..., но споделено от ученичка някак пак ме накара да поискам да видя за що аджеба иде реч този път. Не съжалявам. Емил Тонев е много добър разказвач! Но аз няма да разкрия нито една от тайните на неговата книга. Ще разкрия мислите, към които тя ме върна.
Самото начало ме накара да събера вежди - писателят споделяше постъпките си да получи достъп до своето досие. Мислила съм неведнъж по този казус и съм убедена, че не искам да чета подобни неща за себе си, не искам да знам кои са били "гадове" в миналото, нито в настоящето. Най-малкото няма да мога да им казвам "добър ден", такава съм си...
Разминават се спомените ни за не един момент от близкия соц. Не съм кръшкала от бригадите, не съм лъгала с нормите - явно нещо доста криво е била възпитала у мен държавата...или семейството, но не съжалявам.
Много интересна година - 1989. За Емил Тонев това е невероятно приключение в бившия Съветски съюз - с достатъчно средства за питие, храна, дори почерпка на местните. През тази година аз бях в университетска група на студентска практика в Украйна.
Доста злополучни последици върху моето здраве години наред, а социалистическата ни родина твърдеше, че няма никакво притеснение от Чернобил...Още от тогава: за едномесечно пребиваване в Киев държавата ни позволява 80 рубли - за храна, градски транспорт, подаръци - е, не са задължителни, но кое дете не мечтаеше да му донесат пееща кукла или светещ автомат от СССР. Годеникът ми /"престъпвайки закона"/ ми купува на черно от морето още 40, да преживея по-спокойно, пък и толкова мечтаеше за кутия многоцветни сухи пастели! /Още помним и се шегуваме, че когато все пак ги донесох, въпреки перипетиите, през нощта се събудих от бълнуване: "Ако знаеш какви пастели имам - 180 цвята!". Да се смееш ли, да плачеш ли./ И така, във влака сме щателно пребъркани от съвестната милиция, 40-те рубли са ми конфискувани, бях на разпит като голям престъпник, а когато се върнах, ги и платих в милицията в троен размер. Доста години трябваше да минат, за да си призная този голям срам в моята биография! А какво можехме да си позволим с тези 80 рубли, преценете сами, добре съм запомнила - една кисела краставичка си купувах за 40 копейки - у нас по това време толкова струваше килограмът!
Другата важна година, спомената от автора и паметна и срамна според мен - 1986 - преименуването на турците. Една от най-големите ми приятелки от ученическите години беше Лютвие. Много слънчев, честен, работлив човек, верен приятел, с прекрасно семейство. През тази година вече бяхме свършили училище, чух за новото и име - Лилия. Толкова ме беше срам да звънна по телефона и да търся Лилия! За толкова много години тази ми болка и срам не преминаха и когато преди 3-4 години на вратата ми се позвъни и я видях с цялото и семейство - сълзите рукнаха. За краткия им престой не знам дали съм разменила и три изречения, само плачех. Плача и сега, пишейки тези редове... И тя днес като хиляди българи слугува в Италия, за да осигури по-добро бъдеще на децата си - моята Лютка!
...
Книгата си Емил Тонев завършва с това, че е получил писмо, в което му съобщават, че няма досие. Съмнявам се и той надали е повярвал, но така е по-добре, то дали ще се успокоиш, като разбереш кои жалки душици са били край теб. Нима не видяхме как лидерите на първите студентски стачки станаха видни бизнесмени и политици за ползу джобу! Ами то заглавието на книгата писано за нас, бе:))
Петя, този път истински ме трогна, развълнува ме и... за първи път те откривам в такава светлина - обикновено си по-сдържана, по-затворена. Вероятно си има причини за това, но... споделеното тук потвърждава моята преценка, че зад привидно хладното ти и понякога дистанцирано поведение се крие едно чувствително голямо сърце. Харесва ми! И като съм започнала с откровенията :), да довърша - щастлива съм, че лека-полека ме допускаш в своя свят. Благодаря!
ОтговорИзтриване