България

Пътувам, пътувам и пак се връщам у дома.

Анотацията: "Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция - наградата "Гийом Аполинер" 2014, която се присъжда на книга от френски или френскоезичен автор. За пръв път в 73-годишната и история с тази награда е удостоен български поет."

За мен - стихове, които се четат на един дъх, които те завладяват и изпълват с картини и мечтания, които искаш да прочетеш отново...

" И не усетихме хилядите човчици на дъжда,

които дълго кълваха златни зърна

върху покрива."

"...той се отдалечава от градината

на радостта,

закопчал последния слънчев лъч

върху адамовата си ябълка."

"Една пеперуда се откъсва

от измачканата риза на небето."

"Завиваш ги /сенките - м.б./ с поглед

и връзваш на възел

виковете си."

"...затваряш очи, за да видиш по-ясно

момиченцето, което дърпа едно изгубено небе,

закачено за хвърчилото му..."