България

Емил Тонев, Понякога ангели

Бях решила, че спирам да чета книги за времето на социализма, за прехода..., но споделено от ученичка някак пак ме накара да поискам да видя за що аджеба иде реч този път. Не съжалявам. Емил Тонев е много добър разказвач! Но аз няма да разкрия нито една от тайните на неговата книга. Ще разкрия мислите, към които тя ме върна.

Самото начало ме накара да събера вежди - писателят споделяше постъпките си да получи достъп до своето досие. Мислила съм неведнъж по този казус и съм убедена, че не искам да чета подобни неща за себе си, не искам да знам кои са били "гадове" в миналото, нито в настоящето. Най-малкото няма да мога да им казвам "добър ден", такава съм си...

Разминават се спомените ни  за не един момент от близкия соц. Не съм кръшкала от бригадите, не съм лъгала с нормите - явно нещо доста криво е била възпитала у мен държавата...или семейството, но не съжалявам. 

Много интересна година - 1989. За Емил Тонев това е невероятно приключение в бившия Съветски съюз - с достатъчно средства за питие, храна, дори почерпка на местните. През тази година аз бях в университетска група на студентска практика в Украйна.

Дания

След две неуспешни пътувания в посока Румъния и Швеция реших да попътешествам в света на непознати приказки. 

Избирам си да споделя датската приказка "Чудното гърне". Един селянин е тръгнал да продава кравата си и след поредица от неудачни от практична гледна точка замени се връща у дома. Жената е сърдита, ругае...А вълшебното гърне отскача до богаташки дом и се връща ту с масълце, ту с кашичка, докато един ден, напълнено с жито, се търкулва към нивите на сиромасите и там изчезва. Но напролет нивите избуяват с жита!

Колко надежда за по-добър живот!

Кипър

Костас Монтис, Господарят Батистас и останалото

 Красиви семейни истории, разказани през спомена на едно малко момче. Виждам го приклекнало до старата си баба и слуша ли, слуша вълнуващи разкази за прадядовци, за караконджули... Моето поколение също е слушало подобни неписани приказки, които се разказваха като действително станали на тлаки и седенки. Днес децата няма от къде да чуят такива красиви "небивалици", а и да има сладкодумни баби разказвачки, май няма кой да ги слуша. Къде по-лесно е да се превъртат картинките във фейсбука...

А колко трогателно - чисто е ухажването на младия мъж към бъдещата съпруга. Още един разказ, наситен с толкова красота, любов, цветя! Питат ли днес децата за историята на родителското влюбване? Ще им разкажем ли историята, която с умиление да скътат в сърцето си и един ден да разкажат на своите деца? Или заради Интернет ще спрем не само да си разказваме истории, а и да си говорим въобще?

Няма да разкривам всички тайни. Ако съм събудила нечие любопитство, мисля, че няма да съжалявате от срещата си с Костас Монтис. За мен тя беше приятна. И се просълзявах, и се смях на глас, и спирах унесена в спомени от моите детски години, и размишлявах за човешкия живот - с радости и скърби, с надежди и разочарования, със срещи и раздели...

И един кипърски виц от онези времена: 
Туристка англичанка е в близост до руините на храма на Афродита. Вижда двама овчари и на развален гръцки език ги пита:
- Господа,искам да изпитам тръпките на Ерос сред руините. Ще ми помогнете ли?
- О, няма проблем, госпожо, ще Ви помогнем.
Отиват сред руините, а англичанката казва:
- Господа, аз не иска има деца, затова помоли Вас сложи тези неща!
- Добре, госпожа.
След два дни разговор в кръчмата:
- Костас, на тебе пука ли ти дали англичанка ще има деца?
- Ами, не ми пука, ако ще да има и пет.
- Тогава хайде да махнем тези щуротии, дето ни ги сложи.

Чешка република

http://bit.ly/1trebj0

Жената
О, боже, как у нея е могло
да се размеси тъй добро със зло!

Ту като гълъбица нежна тя е,
ту груба - чак човек да се отчае,
посред смеха готова да заплаче,
могъща - и безпомощна обаче
упорствува, след миг покорна става,
ту гъска, ту лъвица представлява
и всеки миг променя си душата,
тъй както се мени безспир вълната...

Какво да правим - трудно ни се струва...
Дете е тя - успях да проумея,
като с дете отнасям се със нея:
на скута си я вземам и ... целувам!


Въздишка
Дарил ни бог с по две уши - че сме на звуковете в океана,
с по две ръце - за да се справят с работата тежка без умора,
с по две очи - за да съзират всичко надалече из простора,
и с чифт крака - за да ни бъдат винаги, навред добра опора,
защо не дал по две сърца - да носят мъката, в света събрана!?

Българските камбани

Когато паднало българското царство и българският народ бил покорен от друговерците, лишили го дори от неговия бог и прокудили молитвата му в планинските пещери и в шепотните гори, българинът прерязал черковните въжета, свалил осветените камбани и ги заровил дълбоко под опръсканата с кръв земя. За да останат там четири столетия. Мълвата за тях се предавала от поколение на поколение, мълва потайна, непонятна, съхранявана с най-вярна обич....

Ян Неруда живее в средата и края на 19. век. Славянството е кауза, съществува подкрепа и съпричастие от истински мислещите умове на епохата.

Посетих Чехия през 1987 година. Магазините им не се различаваха от нашите корекоми:(. Не говорехме езика, питахме на руски, гледаха ни враждебно, макар че ни разбираха и предпочитаха да не ни отговарят. Тогава не знаехме защо...,по-късно разбрах - те не бяха забравили окупацията на чуждата армия...

Бих желала днес да посетя Чехия. От позицията на зрял вече човек да се докосна до нейната култура, да се потопя в нейната атмосфера...

Ще се радвам, ако някой ми препоръча нещо любопитно от съвременен чешки автор!

Италия

Алберто Моравия, Скука

Заглавието за мен съответства напълно и на съдържанието...

Със сигурност почитателите на Моравия биха ме разпънали на кръст, но това е усещането, с което затворих последните страници.

Главният герой е единствен син и наследник на богатата си майка. За разнообразие решава да стане художник, но и това не го освобождава от скуката и безсмислието на живота, които непрекъснато изпитва...Започва връзка с бившата любовница на съседа си художник /след смъртта му/, но и това не му донася нищо до момента, когато любовницата открито заявява, че не би свързала живота си с него... Романът завършва с несполучлив опит за самоубийство.

Дали романтиката на Италия е блян само на туристите? Добре че съм чела много приятни книги с място на действието Италия. Например тези на Марина Фиорато, която е със смесен произход /баща венецианец и майка - англичанка/ са оставили у мен много приятни спомени: "Венецианският договор", "Стъкларят от Морано", "Мадоната на бадемите", "Тайната на Ботичели".

А един прекрасен чиклит "Ако искаш да си легнеш с мен, сготви ми"

е неповторимо потапяне в една жизнелюбива атмосфера. Несъмнено англичанинът Антъни Капела обича Италия и италианската храна:).
Да-а, чете ми се нещо, което да ме кара да се усмихвам на света!

Финландия

Не е ли невероятно, че съм първият читател на малката книжка с финландски стихове! А годината на издаване е 1979!
Някои от стиховете на Паво Хавико са като картини на Шагал, а други събуждат у мен асоциации с японско хайку.

Ни морските течения, ни бурите отстъпват
пред нас, които плаваме.
Залязващият слънчев дракон бори се с нощта.
И пада албатрос от висините.
Летящи риби в полета си мрат...






Води студени ли текат през тебе?

Остави ги.
Води студени нека да текат
през твоята душа,
пречистена и плаха.
Телата ни и те така изтичат
през полумрака на страстта и мъката... 

Ако си нямаш другиго, вземи си

два бели камъка в леглото.
Заоблило ги е морето
и аромат им е придало.
Те даже дишат тия бели камъни.
Два бели камъка, съветвам те,
ако леглото е широко,
а то широко е за сам човек...

Според ООН Финландия е на първо място в света по образование - почти 100% грамотност на населението, 99,8% завършват успешно основно образование!
Още за страната ТУК

Унгария

Съвсем неизненадващо ще започна със стих от Шандор Петьофи, защото може би няма човек, който не го познава:
Две неща аз искам на земята - 
любов и свобода.
За любовта живота си ще дам,
а за свободата - 
и любовта!"
Това е вариантът, който помня от младини:) и си харесвам, а сега този, който срещнах в настоящия сборник:
Любов и свобода
Две неща ми трябват на земята - 
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

И отново стихове, които ми звучат познато, макар че не знаех името на техния автор:

Гьорг Шомйо

 Приказка за това кой как обича

Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича,
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан,
трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича,
а четвърти - че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан.

Има хора - обичат, а то на омраза прилича,
има други - чиято любов е едно безразличие,
има трети - при тях любовта се превръща на обич
накрая,
и четвърти - уж любят, а обич какво е
не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче - изгаря
в светла клопка пред двата
насочени гибелно фара,
а у друг любовта - на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче
тъкмо този, когото обича.

Има обич-пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град.
И остават след нея пожари.
 Има обич-радар - 
сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар
и те води, макар отдалече.
Има кротка любов - 
с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза
между своите гладни козлета.
Има сляпа любов - 
тя поглъща, каквого и падне,
като жалка амеба
тя е винаги гладна и жадна.

До безумна любов - пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов - зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси - 
това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича!

Прекрасно нещо е поезията! Четете по-често стихове! 
А унгарската столица отдавна занимава въображението ми, дано да мога да я видя наистина! Приятно пътуване и на Вас!

Латвия

http://bit.ly/Yc55IH

Нищо не знаех за тази страна, за която има толкова красиви изображения в Интернет, които те мамят да я опознаеш, да помечтаеш да я видиш отблизо. Както може да се предполага също така и нямах представа от латвийски автори и заглавия, затова се обърнах за съдействие към прекрасното съобщество "Читать не вредно, вредно не читать". Благодаря на всички, които ми отговориха и в случая конкретно на Катя Иванова, която ми изпрати линк към електронно издание на книга от латвийския писател Вилис Лацис, Сын рыбака.

http://bit.ly/ZQhZ03

Пренасям се далече, край брега на морето, в затвореното общество в малко рибарско селище. В отношенията стои патриархален ред и сговор, но съвсем скоро градските нрави ще донесат и радост за младежта, и разочарования, и любов, и омраза, и нови стремежи и планове... Животът на рибарите е описан толкова пълнокръвно, така ненатрапчиво истински, че без да искаш правиш паралел със "Старецът и морето" на Хемингуей. Главният герой Оскар несъмнено печели симпатията на читателя, но не мисля за разказвам неговата история...Важно е, че книгата ме накара да мисля за много неща като съпоставка между минало и настояще, като човешки ценности, смели мечти. Интересно защо днес писателите не посягат към подобни теми? Никой не възпява трудещия се и мислещия човек, мечтателя...Дали защото няма съответната читателска аудитория или нещо друго безвъзвратно е изчезнало от новите времена? От друга страна някои неща са си все същите - предателства, алчност, жалки кандидат - депутати...Това добре или зле е? И пак в ушите ми кънти изречение от "Еклисиаст" - "И няма нищо ново под Слънцето..." Ами на мен ми е тъжно!

Полша

Лист от календара
Четирима полски поети

Леополд Стаф пише за нелекия живот на обикновения, на бедния човек. За неговия тежък труд на полето, за черния залък... Но стиховете му не са потискащи, просто си казваш: "тежък е оня труд, който Бог е дал на човешките чада, за да се трудят в него". А и всеки момент е потопен в живия свят на природата - от сънната лампа капе блясък жълт, зимата е знахарка, тоягата цъфва с цвят ябълково бял, старите върби са клюкарки, огънят е дрипав.

Избрах си това:

Врабец

Врабецо мил, най-беден обитател
на всичките сезони и страни,
по друмите из голи равнини,
по дворищата неведнъж си патил.

Да те закриля господ дълги дни,
че идваш като верен стар приятел,
бог всекиму приятел е изпратил,
но страдаш ли - и той от теб страни.

Ти кацаш зад стъклата - в здрача сини,
през лупа мойта самота съзрял:
"Търпи! Търпи!" - и литваш в тъмнината.

Търпя, загледан в зимните комини,
и като лампа с нишка от печал
сърцето си завързвам за луната.

Юлиан Тувим, Владислав Броневски, Константин Галчински

Карат ме да мисля, че през епохата на комунизма са имали по-голяма свобода на словото и мисълта...Спомням си една лекция от студентските години - полските студенти цитираха Ницше, а ние бяхме чели "избрано" от Маркс, Енгелс и Ленин. Те задаваха дръзки въпрос, ние не си и помисляхме да разсъждаваме по такива теми...Дали затова толкова бързо поляците поеха в правилната посока и днес са с най-бързо развиващата се икономика? Може да ползват чужди модели, но го правят в полза на страната си, без да коленичат пред велики сили...

Англия

Книжката ми е със заглавие "Съвременни английски поети". Но колко са съвременни, ако са преведени у нас през 1969 година :). Става дума за автори, живели и творили в края на 19. до 60-те години на 20. век, чието творчество е силно повлияно от двете световни войни.

Хърбърт Рийд?
Не беше обновен светът. Напразна жертвата ни бе.
В полята зрееше надежда, по улиците - гняв.
А миналото се завърна. И ние върнахме се пак
при вечната вражда в поля и цехове, под старото,
                                                                  безрадостно небе.

Уилям Бътлър Йейтс

По-голямата част от стихове са на гражданска тематика, но си избрах едно, което да споделя
/не съм сигурна колко е добър преводът/.
Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти.

Луис Макнийс
Среща
Времето го няма, времето е някъде другаде.
Има само две чаши и два стола сближени,
има двама души, чийто пулс бие в едно
/някой е спрял на земята движението/:
времето го няма, времето е някъде другаде.
....
Бог или както и да се нарича Доброто - 
хвала му, че може времето да заковава,
че това, което разбират сърцата,
и от обладалото ги спокойствие се потвърждава - 
Бог или както и да се нарича Доброто.

Времето го няма, а тя е тука
и не е вече това, което е бил животът.
Звънецът мълчи,
а цялата стая сияе, защото
времето го няма, а тя е тука.

Дали прекарах добре в Англия? Едва ли сред толкова огрубена делничност, разочарование, смърт. Толкова малко стихове с поне частица светлина и плаха усмивка....

Франция

Е, първата ми спирка ще е Франция. Не се заблуждавайте, че мечтата ми е "градът на любовта - Париж", малко съм прескочила тази възраст :). Причината е доста прозаична. България е минала през франкофонски период и така съм сигурна, че бързо ще намеря книга от френски автор. Такива практични мисли ме водеха, отправяйки се към местната библиотека. Да, ама не, казваше Петко Бочаров. Искам да прескоча школските имена и пак за по-лесно от раздела с френска литература си грабвам име с Нобелова награда за литература Албер Камю. За непросветените до момента като мен - роден в Алжир, 2/3 от живота си прекарва в Родината. Французин ли е, като живее последните 15 години във Франция? Няма да изброявам колко други имена попадат в тази класация....Та, задачата май се оказва и по-трудна, отколкото си я представях.

Миналата година имах "среща" с две съвременни френски авторки. Писала съм за това тук: http://classplus.blogspot.com/2013/09/blog-post_12.html. Както виждате, срещата ми не е възторжена, защото не ми допада упадъкът на нравите, порнографията..., затова  търся автор от миналото, с когото не съм се срещала...

И така Франсоа Мориак - "Мърльо".

Брак заради благородническа титла, мразен съпруг, защото е възприеман от всички като слабоумен. Вследствие -  необичано дете, смърт на най-невинните, тези, които не носят омраза в душата си и които не успяват да понесат лошотията на "най-близките". И един учител, когото наричаха червен, а той постъпи точно като буржоа, отказа да учи мърльото, за да не изцапа чистия му дом...

И... много тежка буца в гърлото ми...
Та, този ми вид срещи с Франция не са вдъхновяващи. Дано, ако един ден имам истинска такава, да бъде по-жизнерадостна!

Началото...

http://bit.ly/1qvgZYZ

Британката Ан Морган обикаля света със 196 книги в ръка, по един роман от държава, призната от ООН. Това ме вдъхнови за моя проект - по една книга от държава членка на Европейския съюз!
Приятели, колеги, ученици, помагайте не просто със заглавия, а и с книги!