Кипър

Костас Монтис, Господарят Батистас и останалото

 Красиви семейни истории, разказани през спомена на едно малко момче. Виждам го приклекнало до старата си баба и слуша ли, слуша вълнуващи разкази за прадядовци, за караконджули... Моето поколение също е слушало подобни неписани приказки, които се разказваха като действително станали на тлаки и седенки. Днес децата няма от къде да чуят такива красиви "небивалици", а и да има сладкодумни баби разказвачки, май няма кой да ги слуша. Къде по-лесно е да се превъртат картинките във фейсбука...

А колко трогателно - чисто е ухажването на младия мъж към бъдещата съпруга. Още един разказ, наситен с толкова красота, любов, цветя! Питат ли днес децата за историята на родителското влюбване? Ще им разкажем ли историята, която с умиление да скътат в сърцето си и един ден да разкажат на своите деца? Или заради Интернет ще спрем не само да си разказваме истории, а и да си говорим въобще?

Няма да разкривам всички тайни. Ако съм събудила нечие любопитство, мисля, че няма да съжалявате от срещата си с Костас Монтис. За мен тя беше приятна. И се просълзявах, и се смях на глас, и спирах унесена в спомени от моите детски години, и размишлявах за човешкия живот - с радости и скърби, с надежди и разочарования, със срещи и раздели...

И един кипърски виц от онези времена: 
Туристка англичанка е в близост до руините на храма на Афродита. Вижда двама овчари и на развален гръцки език ги пита:
- Господа,искам да изпитам тръпките на Ерос сред руините. Ще ми помогнете ли?
- О, няма проблем, госпожо, ще Ви помогнем.
Отиват сред руините, а англичанката казва:
- Господа, аз не иска има деца, затова помоли Вас сложи тези неща!
- Добре, госпожа.
След два дни разговор в кръчмата:
- Костас, на тебе пука ли ти дали англичанка ще има деца?
- Ами, не ми пука, ако ще да има и пет.
- Тогава хайде да махнем тези щуротии, дето ни ги сложи.