Трето официално пътуване в моята страна :)
Лятото на 1989 година. Щастливата пионерка Александра е изпратена на международен лагер в братска Корея... Разказ за времена, които много от нас са преживели и са запазили подобни или други спомени. Песните на пионерската и комсомолската организация, червените връзки, клубовете за интернационална дружба... А краят на книгата - демократичният преход. "Седяхме, плямпахме, пиехме кафета и пушехме цигари. Страшен кеф. Демокрацията те кара да се чувстваш свободен." Как мислите, дали този финал дава положителна оценка на новите времена? Едва ли. Но и в никакъв случай не е носталгия по отминала епоха. За Александра тя е свързана само с положителни емоции, явно защото родителите и са били комунисти, а другите? Какво им даде и какво им взе? И получиха ли свободата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар