Латвия

http://bit.ly/Yc55IH

Нищо не знаех за тази страна, за която има толкова красиви изображения в Интернет, които те мамят да я опознаеш, да помечтаеш да я видиш отблизо. Както може да се предполага също така и нямах представа от латвийски автори и заглавия, затова се обърнах за съдействие към прекрасното съобщество "Читать не вредно, вредно не читать". Благодаря на всички, които ми отговориха и в случая конкретно на Катя Иванова, която ми изпрати линк към електронно издание на книга от латвийския писател Вилис Лацис, Сын рыбака.

http://bit.ly/ZQhZ03

Пренасям се далече, край брега на морето, в затвореното общество в малко рибарско селище. В отношенията стои патриархален ред и сговор, но съвсем скоро градските нрави ще донесат и радост за младежта, и разочарования, и любов, и омраза, и нови стремежи и планове... Животът на рибарите е описан толкова пълнокръвно, така ненатрапчиво истински, че без да искаш правиш паралел със "Старецът и морето" на Хемингуей. Главният герой Оскар несъмнено печели симпатията на читателя, но не мисля за разказвам неговата история...Важно е, че книгата ме накара да мисля за много неща като съпоставка между минало и настояще, като човешки ценности, смели мечти. Интересно защо днес писателите не посягат към подобни теми? Никой не възпява трудещия се и мислещия човек, мечтателя...Дали защото няма съответната читателска аудитория или нещо друго безвъзвратно е изчезнало от новите времена? От друга страна някои неща са си все същите - предателства, алчност, жалки кандидат - депутати...Това добре или зле е? И пак в ушите ми кънти изречение от "Еклисиаст" - "И няма нищо ново под Слънцето..." Ами на мен ми е тъжно!