Четирима полски поети
Леополд Стаф пише за нелекия живот на обикновения, на бедния човек. За неговия тежък труд на полето, за черния залък... Но стиховете му не са потискащи, просто си казваш: "тежък е оня труд, който Бог е дал на човешките чада, за да се трудят в него". А и всеки момент е потопен в живия свят на природата - от сънната лампа капе блясък жълт, зимата е знахарка, тоягата цъфва с цвят ябълково бял, старите върби са клюкарки, огънят е дрипав.
Избрах си това:
Врабец
Врабецо мил, най-беден обитател
на всичките сезони и страни,
по друмите из голи равнини,
по дворищата неведнъж си патил.
Да те закриля господ дълги дни,
че идваш като верен стар приятел,
бог всекиму приятел е изпратил,
но страдаш ли - и той от теб страни.
Ти кацаш зад стъклата - в здрача сини,
през лупа мойта самота съзрял:
"Търпи! Търпи!" - и литваш в тъмнината.
Търпя, загледан в зимните комини,
и като лампа с нишка от печал
сърцето си завързвам за луната.
Юлиан Тувим, Владислав Броневски, Константин Галчински
Карат ме да мисля, че през епохата на комунизма са имали по-голяма свобода на словото и мисълта...Спомням си една лекция от студентските години - полските студенти цитираха Ницше, а ние бяхме чели "избрано" от Маркс, Енгелс и Ленин. Те задаваха дръзки въпрос, ние не си и помисляхме да разсъждаваме по такива теми...Дали затова толкова бързо поляците поеха в правилната посока и днес са с най-бързо развиващата се икономика? Може да ползват чужди модели, но го правят в полза на страната си, без да коленичат пред велики сили...
Няма коментари:
Публикуване на коментар