Унгария

Съвсем неизненадващо ще започна със стих от Шандор Петьофи, защото може би няма човек, който не го познава:
Две неща аз искам на земята - 
любов и свобода.
За любовта живота си ще дам,
а за свободата - 
и любовта!"
Това е вариантът, който помня от младини:) и си харесвам, а сега този, който срещнах в настоящия сборник:
Любов и свобода
Две неща ми трябват на земята - 
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

И отново стихове, които ми звучат познато, макар че не знаех името на техния автор:

Гьорг Шомйо

 Приказка за това кой как обича

Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича,
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан,
трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича,
а четвърти - че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан.

Има хора - обичат, а то на омраза прилича,
има други - чиято любов е едно безразличие,
има трети - при тях любовта се превръща на обич
накрая,
и четвърти - уж любят, а обич какво е
не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче - изгаря
в светла клопка пред двата
насочени гибелно фара,
а у друг любовта - на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче
тъкмо този, когото обича.

Има обич-пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град.
И остават след нея пожари.
 Има обич-радар - 
сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар
и те води, макар отдалече.
Има кротка любов - 
с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза
между своите гладни козлета.
Има сляпа любов - 
тя поглъща, каквого и падне,
като жалка амеба
тя е винаги гладна и жадна.

До безумна любов - пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов - зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси - 
това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича!

Прекрасно нещо е поезията! Четете по-често стихове! 
А унгарската столица отдавна занимава въображението ми, дано да мога да я видя наистина! Приятно пътуване и на Вас!