четвъртък, 4 септември 2014 г.

Англия


Книжката ми е със заглавие "Съвременни английски поети". Но колко са съвременни, ако са преведени у нас през 1969 година :). Става дума за автори, живели и творили в края на 19. до 60-те години на 20. век, чието творчество е силно повлияно от двете световни войни.

Хърбърт Рийд?
Не беше обновен светът. Напразна жертвата ни бе.
В полята зрееше надежда, по улиците - гняв.
А миналото се завърна. И ние върнахме се пак
при вечната вражда в поля и цехове, под старото,
                                                                  безрадостно небе.




Уилям Бътлър Йейтс
По-голямата част от стихове са на гражданска тематика, но си избрах едно, което да споделя
/не съм сигурна колко е добър преводът/.
Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти.

Луис Макнийс
Среща
Времето го няма, времето е някъде другаде.
Има само две чаши и два стола сближени,
има двама души, чийто пулс бие в едно
/някой е спрял на земята движението/:
времето го няма, времето е някъде другаде.
....
Бог или както и да се нарича Доброто - 
хвала му, че може времето да заковава,
че това, което разбират сърцата,
и от обладалото ги спокойствие се потвърждава - 
Бог или както и да се нарича Доброто.

Времето го няма, а тя е тука
и не е вече това, което е бил животът.
Звънецът мълчи,
а цялата стая сияе, защото
времето го няма, а тя е тука.

Дали прекарах добре в Англия? Едва ли сред толкова огрубена делничност, разочарование, смърт. Толкова малко стихове с поне частица светлина и плаха усмивка....

Няма коментари:

Публикуване на коментар