петък, 23 януари 2015 г.

Ирландия

http://bit.ly/1BkmxJY

Джак Харт, Размишления в катраненото буре

Това е книга, която всеки, който ще става или е родител, трябва да прочете. За да осъзнае истински и дълбоко чрез споделените чувства на главния герой как се отпечатват върху детското съзнание и сърце любовта и не-любовта, студенината, отчуждението...
Това е книга, която всеки учител трябва да прочете! Главният герой още от ранна възраст е обявен от останалите, както и от собствената си майка за умствено изостанал. След осем години, прекарани в училище, той нито може да чете, нито да пише...Един седемдесетгодишен мъж се заема да го научи да кара камион и, когато разбира, че той не знае буквите, му разказва как жена от техния край получила подарък пералня, но не знаела как да използва. Мъжът поискал да види инструкциите и се оказало, че те били за съвсем друг модел... "Мисля си - казва, че училищата са нещо подобно. Те имат един наръчник, един комплект инструкции и огромен брой различни модели пред себе си. И ще ти кажа, синко, че ти си бил един от моделите, който не е паснал на техните инструкции. Това е единствената причина да изостанеш. Заради това не умееш да четеш и пишеш." И "идиота" си изработва инструкции и...се научава да чете - сам!
Това е книга и за църквата и вярата. Не е богохулна. Просто, по човешки задава безброй въпроси, тревожещи мислещия човек. 
Това е книга, която разкри пред мен автор, който много обича природата и историята на страната си. А освен всичко това Джак Харт обича жената. И пише толкова красиво за нея - за ръцете и, за нозете, за косите. Не еротично, а с любовта на естет и добър човек. 
Така го видях аз.

Сърдечно благодаря на Петя Генева за препоръката на книгата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар